Двойката Тодор Тодоров и Николай Ботев са 32-а.
Сред стотиците експонати в склада на Националния музей на спорта прах покрива един от най-уникалните - двуместният боб, с който България дебютира на Олимпийски игри в Калгари през 1988 г. След историческото участие пионерите в най-бързия зимен спорт даряват шейната. Прибират я след 4 години. Нямали с какво да стартират на ОИ в Албервил.
В Калгари
българите пасваха за ролите на героите от филма "Леден болид" (Cool Runings), чиято звезда беше покойният Джон Кенди. Продукцията пресъздаде героизма на каре тъмнокожи лекоатлети от Ямайка, изумили света с пробив в елита при първия допир със снега.
Родният бобслей записа първо участие на форума под петте преплетени кръга без нито един тренировъчен улей, но пък с мераците на държавните мъже да вземем домакинство на Олимпиада.
Идеята на Батето
Идеята за практикуването на бобслей у нас се заражда в началото на 80-те години на миналия век, когато става ясно, че ще се включим в битката за домакинство на Игрите през 1992 г., спечелена от Албервил.
Предложението и импулсът са на председателя на БОК Иван Славков. Организацията и реализацията обаче са заслуга на бившия национал по хокей на лед Иван Георгиев.
Организаторът
Иван Георгиев е основоположникът на бобслея у нас.
Батето знае прекрасно качествата му на мениджър. Познава го още от времето, когато приятелят му бележи за националния отбор по хокей на лед. Оценил е и работата му към несъществуващия вече към БСФС - отдел „Пропаганда и агитация".
„За първи път разбрах за чудото „Руска пура", направено от латвийци - от страниците на вестник „Дейли Мейл Хараре" през 1982 г.", припомня си Георгиев.
На мига се заравя в историята и разбира, че бобслеят е неизменен участник в олимпийската програма. Изключение правят единствено Зимните игри в Скуо Вали (САЩ) през 1960 г. Организаторите отказват да построят улей само за състезатели от девет страни.
„Когато стана ясно, че ще се пробваме за домакинство на Олимпийски игри през 1992 г. се срещнах с Батето. Каза ми: ти си човекът, имаш нужните организаторски качества. Ще се справиш", продължава Георгиев.
На учредителното събрание за шеф на 29 юни 1984 г. е избран генералният директор на веригата „Интерхотели" Митко Бошев. Той обаче е представителната фигура. От Георгиев се очаква да бъде организатор, ръководител, финансист, та дори треньор. Сериозни финансови постъпления обаче няма. Донякъде помага БОК.
300 мераклии за Олимпиада
На 16 октомври 1984 г., след съобщение по Държавното радио, място в първия представителен отбор на България искат 300 мераклии. За селекцията пред Националния стадион „Васил Левски" ден по-късно се явяват 60 ентусиасти.
„Съставяхме тестовете, но все още нямахме критерии. Уповавахме се на тези в леката атлетика. Именно представители на Царицата на спортовете бяха в полезрението ни. Яви се и щангист.
Търсехме подготвени спортисти, за да ги модифицираме и вкараме в улея. Безценно беше съдействието на германската федерация, чийто опит основно ползвахме. Целта беше да спечелим квота за Олимпийските игри и при успех да се представим на ниво в Калгари", допълва разказа си Георгиев.
Изпитания за атлети
„Тестовете са на 60 м 100 м бягане, троен скок, клякане с щанга. Някои от мераклиите се справяха без проблеми с тежести от по 200 кг. Все пак шейната, предназначена за 4 състезатели, е с тегло 630 кг, а за тандема - 385 кг", разяснява Иван.
Изборът се свива до един спортист, но впоследствие и той отпада от сметките. В крайна сметка селекционерите попадат на Цветозар Викторов. Впечатлени са от чудовищната му сила и веднага разпознават в него пилота.
Следват участия в международни състезания и Европейски купи, регистриране на световната карта в бобслея. Обезпечени са два лагера, сътрудничество с отборите на водещи сили като Англия, Германия и Италия. Контактите са трудни, наличната комуникационна техника в оскъдица. Резултатът обаче е налице - взета е и олимпийска квота, но тя отприщва дрязги в новосформираната федерация.
Преди Игрите
Благодарение на тесните си контакти с Международната федерация Георгиев успява да уреди година преди Олимпийските игри в Калгари двуседмичен тренировъчен лагер. От полза е и приятелството с принца на Монако Албер - най-известният бобслеист е неколкократен участник на Олимпиади.
„Батето беше дал акредитация на олимпийско аташе на българин постоянно живеещ в Канада - Любо. Той и съпругата му Анелия съдействаха за среща с кмета на града Бил Прат. На тържеството, което се състоя на националния ни празник 3 март през 1987 г., бяха издигнати флаговете на двете страни. Изсипа се цялата българска колония, цял ден звуча народна музика. Славков пък подари специален плакет на кмета", връща се отново в спомените си Георгиев.
Седмица преди откриването на форума в Калгари отборът ни се е подковал едва с една тренировка преди квалификациите за Зимната олимпиада.
Равносметката
Уредникът на Националния музей на спорта Катя Иванова се надява бобът да намери място в представителната екпозиция.
В Калгари участват 1423 спортисти (301 жени и 1122 мъже) от 57 страни.
Българската група е от 27 спортисти, а в бобслея участваме с три шейни. Тандемът Цветозар Викторов/Александър Симеонов завършва на 22-о място.
Двойката Тодор Тодоров и Николай Ботев са 32-а.
Викторов, който има общо три участия на Олимпийски игри и после става треньор на националите, води квартета, допълван от треньора Пламен Стамов, Симеонов и Ботев, до 24-ата позиция. Нашите са проверявани за допинг по време на Игрите.
Четири години по-късно в Албервил Цветозар Викторов и балканският шампион в спринта на 100 м в леката атлетика Валентин Атанасов регистрират 28-о място, а Николай Димитров и Димитър Димитров - 39 място
Квартетът - Викторов, Д. Димитров, Атанасов, Йордан Иванов - 22 място.
