11/09/2020
Акцент от родителската среща с 5 клас
Започва учебната година и имам призив - нека не позволяваме капакът на шестицата да се превръща в хоризонт за децата. С нетърпение очаквам да се гмурна в любимата част от работата си – преподаването. Години наред ме тормози една дума – „ОТЛИЧНИК“. Виждала съм обръкването в очите на собствените синове, когато са ги питали „Отличник ли си?“ . Виждам и сборниците със заглавия…..за отличници. И се чудя на огромното старание да напъхаме децата в добре разбираеми и лесни за смилане калъпи. Да докараме знанията им до ниво, адекватно на някакво оценяване, което да назовем с отлично. Това ли трябва да е целта ни? Всяко дете е уникално и всъщност .... копнее да се отличи. Всяко дете иска да бъде забелязано и да покаже какво може. Но не всички успяват да го направят в определен от нас момент и в посочен правилен стандарт. Затова не трябват рамки. Отличната оценка не трябва да се превръща от възрастните в крайната цел. Важното при оценяването е не числото – стандрат, а осмислянето на представянето. Нека децата ни не се „борят за шест“, а да търсят начин за изява – техен начин, в област, която обичат и в която искат да се отличат. Нека не питаме: „Защо нямаш шест?“ и още по-кошмарното за децата: „А кой има шест?“, а: „Доволен ли си? Какво мислиш, че трябва да направиш, за да станеш по-добър?“, „Искаш ли да знаеш и можеш повече?, „Как да ти помогна?“. Нека не позволяваме капакът на щестицата да се превръща в хоризонт. Децата винаги могат повече, отколкото очакваме. Повече от нас.
С любезното съдействие на Аглика Дамаскова от Uwekind.
