22/04/2016
Хребети
"Изхождайки от конотацията за хребет ние обикновено си представяме заострено възвишение, планински чукар, висок и непристъпен. Заигравам се с възприятията, с хумора от метафоризирането на живота сам по себе си като масив, отправящ ми предизвикателството да дръзна да го изкача.
Рамките са пречупени, силно ръбести. Заострени ъгли, върхове и спадове, изкачване и слизане. Нима това не са ръбатите обрати на живота, зъберите, дебнещи и душещи да се стоварят върху ни всеки момент с гръм и трясък? Цветовете са силни, живи, смели и на моменти агресивни. Сблъскват се интензивни и наситени с диаметралните им еквиваленти – заглушени и мъждиви.
Тръпката да се осмелиш е риск, който окриля надеждата за полет, но той е и алармата, която се включва заедно със страха от пропадане.
Триъгълници, многоъгълници. Двусмислие, противоречивост.
А може би урокът, който трябва да научим е, че върховете винаги могат и ще бъдат изкачени, но те не са последната цел. Винаги остава нещо неизследвано, скрито зад някой хребет. Как да го разберем? Дали изкачвайки някой чукар, ние постигаме заветната цел или това просто е урок научен чрез действие; мъдрост, добита чрез опита, откъдето да черпим познание при следващия устрем към по-високото било, по-голямата мечта, по-трудния стремеж..."
Александра Рамирез
2016
