15/09/2026
Днес изпращаме малки хора към големия живот. ❤️
Днес някое дете ще прекрачи училищния праг за първи път.
Друго — за последен.
Някоя майка ще оправи яката му пред входа, ще се усмихне и ще каже:
— Хайде, върви!
А после тайничко ще избърше очите си.
Някой баща ще носи огромния букет и ще се чуди кога онова мъничко човече, което държеше за ръка, порасна толкова.
Някоя учителка ще застане пред двайсет и няколко чифта очи и ще знае, че от днес ѝ поверяват не просто ученици.
Поверяват ѝ нечии деца.
А някъде сред цветята и новите раници ще има и едно дете без най-хубавите обувки.
Без скъп телефон.
Може би и без огромен букет.
Кажете на своето дете да седне и до него.
Кажете му да не се смее на чуждата грешка.
Да подаде ръка на онзи, когото другите отбягват.
Да раздели закуската си.
Да каже „Ела с нас!“ на детето, което стои само.
Защото училището ще ги научи да четат.
Ще ги научи да смятат.
Ще им разкаже за държави, войни, планети и велики хора.
Но нека ние ги научим на най-важното:
да бъдат човеци.
На този 15 септември не пожелавам на децата ни само шестици.
Пожелавам им добри учители.
Истински приятели.
Смелост да задават въпроси.
Сила да започват отначало.
И поне един човек в училище, пред когото никога да не се страхуват да кажат:
„Имам нужда от помощ.“
А на учителите пожелавам да помнят, че понякога едно тихо:
„Аз вярвам в теб.“
остава в едно дете много по-дълго от всичко, написано на дъската.
На добър час, деца! 🍀
Учете.
Мечтайте.
Грешете.
Опитвайте пак.
И преди всичко — бъдете добри един към друг.
Защото бележките един ден се забравят.
Но човекът, в когото сте се превърнали — остава. ❤️
